Биорезонансна терапия при алергии

През годините медицината напредвайки навлиза във все по-тесни области. През ранното Средновековие, тя все още се е основавала на неясни схващания и допускания унаследени от древните времена. Малко по-малко били изучени органите и системите на човешкото тяло – тяхното устройство и функции, кръвообращението, съставките на кръвта, клетките ДНК и гените, бактериите, вирусите и т.н. С изследването върху ДНК и гените, медицината навлезе в област, където "информацията" играе ключова роля. Ето защо, логично и закономерно, медицината навлезе в квантовата физика.
От биофизична гледна точка са възможни реакции и към нематериални стимули, тоест може да има реакции към сигнали без наличие на съответната субстанция.

Условия за алергични реакции в организма:

• Наличие на биофизичен отпечатък, дължащ се на наследствено предразположение и повтарящ се контакт с дразнещото вещество;
• При липса на контакт с алергена отпечатъка се запазва в неактивно състояние;
• Той се активира от специфична информация, която е послужила за създаването му и задейства монологичната реакция.

Следователно алергичните симптоми зависят от:

• Генетични фактори;
• Типа и броя на антигените;
• Степента на чувствителност на пациента;
• Настоящето състояние на организма.

Самата интензивност на алергичните реакции може да се променя, като зависи и от:

• Наличието на соматогенен стрес;
• Психо-емоционално състояние.

Има известни целеви (таргентни) органи където алергичните реакции се манифестират по-често.

През 1991 г. д-р Шумахер разработи класификация, която се оказа удобна и за нуждите на биорезонасната терапия:

• Остри форми на алергия;
• Хронични (централни) форми на алергия;
• Контактни алергии;
• Псевдо алергии.

Остри алергии:

• Инхалационни алергии – полиноза, алергии към животински косми, акари в домашната прах, плесени, химикали и аромати.
• Остри реакции на хранителни алергии – макули , папули , уртики , едематозни реакции и т.н., например към ягоди, киви, лекарства и т.н.
• Възможно е да възникне чувствителност към даден алерген, но при липса на постоянен контакт с него, тя да се проявява само от време на време.
• Други прояви на алергични реакции – алергични кожни ерупции, алергичен конюктивит и ринит, спатичен бронхит, остра алергична бронхиална астма, остър алергичен гастрит, ентерит, колит.

Хронични (централни) форми на алергия:

• Алергии към субстанции, с които тялото е в постоянен контакт – кандида, амалгама; или които се поглъщат редовно с храната – мляко, пшеница.
• Предпоставки са генетичнито предразположение и честия или постоянен контакт с тези субстанции. Алергичните прояви са замаскирани.

Контактни алергии:

• Клетъчна свръх чувствителност - сензитивизираните Т лимфоцити освобождават лимфокини, които предизвикват възпалителна реакция чрез активиране на макрофагите.
• Най-чести причини – метали (никел, хром, кобалт), бои (азо боите в джинсите), мазила (мазнината на вълната, перуански балсам), аромати, козметични средства, добавки към каучука, дезифектанти, химикали, растителни материали, консерванти.
• Остра мукозна контактна алергия - смесени и специфични форми на контактна алергия. Контакт с лигавиците и взаимодействие със слюнката – честа реакция при прясна кулинарно необработена храна.

Псевдо алергии:

• За разлика от другите форми на алергия псевдоалергиите са по-скоро количествен, отколкото качествен феномен. Реакция се появява при достигане на определено ниво на алерген.
• Критични фактори са индивидуалната чувствителност на пациента и общото количество на субстанцията, която присъства често в различните храни и химични комбинации.
• Проявяват се особено по отношение на химичните добавки на храните.

Биорезонансът действа на биофизично ниво и се използва за тестване на стресове и за лечение. Информация се добива от електромагнитното поле на тялото и субстанциите (включително алергените).

Практикувайки съвременна медицина, трябва да сме наясно, че тялото е в състояние да функционира и регулира работата си, благодарение на комуникацията и обмена на информация между клетките. В здравите тела този информационен обмен се извършва безпрепятствено. Ако обаче върху тялото въздействат нежелани субстанции (алергени, токсини, вируси, бактерии, гъбички или вредна радиация) това може да затрудни комуникацията между клетките.

Алергиите играят главна роля при много хронични нарушения. За цялостно обхващане и разбиране на алергиите, опитният биорезонансен терапевт, д-р Герхард Румел разработи през 1997 г. своя хипотеза.

За целта той въведе термина „група от алергични нарушения“ – която разделя заболяванията на следните органни области:

Важен принцип в хипотезата на д-р Румел е неговата теза относно участието на инфекция.

Това предполага наличие на вродена склонност към алергична реакция у страдащите от алергия. За да стартира алергията обаче като допълнение към това латентно състояние е необходимо защитният механизъм на тялото да бъде поставен под прекомерно напрежение. Важна роля за това играят вирусните или бактериалните инфекции.

Типът инфекция вероятно определя типа на алергията. Пример: човек с предразположение към алергия хваща грипен вирус. Наблизо растящите брези са цъфнали. Назалната лигавица е подложена на тежък стрес от инфекцията и в резултат възниква сенна хрема, дължаща се на брезовите цветове, които в същото време предизвикват силен отговор.