В медицината под имунитет се разбира: система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и утвърдили в хода на еволюцията и които представляват устойчивостта му срещу патогенните фактори от околната среда. Имунитета се подразделя на различни видове според времето и начина на придобиване: вроден, придобит; клетъчен, хуморален; специфичен, не специфичен; активен, пасивен; временен, постоянен. Основна цел на имунната система е да съхрани вътрешното равновесие (хомеостазата) и генетичната цялост на организма. За целта трябва да умее да различава патогените от собствените клетки (здравата тъкан). Патогените имат способността да еволюират и да се приспособяват (адаптират) към променящите се условия. По този начин успяват да избегнат разпознаването им от имунната система, което пък довежда до необходимостта от нейното развитие и усъвършенстване.
Имунодефицит се появява, когато имунната система е по-слабо активна от нормалното, което пък може да доведе до повтарящи се живото- застрашаващи инфекции. Когато имунната система не може правилно да разпознава собствените си здрави тъкани и ги третира като чужди организми , тогава говорим за автоимунни заболявания.
На организма е нужна здрава и дейна, правилно функционираща имунна система, за да оцелее и се приспособи към многообразието на околната среда.
С немският биорезонансен апарат BICOM могат да се намерят и отстранят патогените, изтощаващи имунната система; да се подпомогне дейността на нейните органи (костен мозък, тимус, далак, лимфни възли и други) и по този начин да се направи естествена имуномодулация. Да се изгради индивидуален хранителен режим и подберат нужните хранителни добавки за стабилизиране на имунната система.
